کتاب بازی ها

اثر اریک برن از انتشارات ذهن آویز - مترجم: اسماعیل فصیح-پرفروش ترین رمان های ایران

We think were relating to other people. Actually were all playing games. Forty years ago, Games People Play revolutionized our understanding of what really goes on during basic social interactions. More than five million copies later, Dr. Eric Bernes classic is as astonishing & revealing as it was on the day it was first published.
We play games all the time: sexual games, marital games, power games with our bosses, & competitive games with friends. Detailing status contests like "Martini"; (I know a better way), to lethal couples combat like "If It Werent For You"; & "Uproar,"; to flirtation favorites like "The Stocking Game"; & "Lets You & Him Fight,"; Berne exposes the secret ploys & unconscious maneuvers that rule our intimate lives. Explosive when it first appeared, Games People Play is now widely recognized as the most original & influential popular psychology book of our time. Its as powerful & eye-opening as ever.


خرید کتاب بازی ها
جستجوی کتاب بازی ها در گودریدز

معرفی کتاب بازی ها از نگاه کاربران
کتاب بازی‌ها نوشته‌ی اریک برن با استفاده از نظریه‌ی تحلیل رفتار متقابل (TA) به توضیح نحوه‌ی وقت‌گذرانی و به ویژه بازی‌هایی می‌پردازه که در زندگی روزمره تو ارتباطاتمون به صورت ناخودآگاه استفاده می‌کنیم. بازی‌ها یک کتاب تخصصی روانشناسیه که برای خوندنش باید حتما از نظریه‌ی تحلیل رفتار متقابل آگاهی داشته باشیم.
تو این کتاب، بازی‌ها با اسم‌های خلاقانه‌ای توضیح داده می‌شن ولی نوع توضیحات و دسته‌بندی‌ها مبهم هستن. مثلا در حال توضیح یک بازی که تیتر مربوط به اونه، از بازی‌هایی اسم برده می‌شه که قبلش تو کتاب اسمی ازش نیومده و یا وسط یه بازی به توضیح در مورد بازی‌های دیگه پرداخته شده که گیج کننده می‌شه چون نمی‌شه تو ذهن به خوبی طبقه‌بندیش کرد.
نکته‌ای که در مورد این کتاب خیلی مهمه اینه که این بازی‌ها یه احتمال هستن و نه یه قطعیت. به ویژه خوانندگان غیر روانشناس باید اینو بدونن که هر کس به این نحوی که تو کتاب توضیح داده شده رفتار کنه لزوما در حال بازی کردن نیست و مواظب باشیم به کسی برچسب نزنیم.
به نظر من مزیت این کتاب بیش از هر چیزی در ایجاد شناخت و آگاهی از رفتار خودمون هست که ببینیم اگر در حال بازی هستیم نسبت بهش بینش پیدا کنیم و در تلاش باشیم هوشیارانه‌تر زندگی کنیم و ارتباطاتمون رو واقعی‌تر بسازیم.

مشاهده لینک اصلی
از کتاب هایی که خوندنش بر هرکدام از ابنیاء بشر واجب تاکیدی ست.
تمام زندگی انسان رو دسته بندی می کنه، و یکی از زیر-زیر-بخش هاش رو که تبادل های مضاعف یا بازی های اجتماعی نام داره، شرح میده.

برن توضیح میده که انسان سه وجهه شخصیتی داره. کودک، که تمام رفتار های خلاقانه و قانون شکن و ساده ازش منشا میشه. والد، که جنبه شخصیتیه که نصیحت می کنه، بزرگسالانه ست و درواقع اثریه که والدین ما توی ما به جا گذاشتن و ما هم اون رو به بچه هامون منتقل می کنیم. و بالاخره بالغ، که جنبه کاملا منطقی و تاثیرناپذیر از احساساته.

تبادل های مضاعف، یا بازی های اجتماعی، تبادل هایی هستن که یک ظاهر دارن و یک باطن. در ظاهر، شاید به نظر برسه دو نفر دارن با وجهه بالغشون با هم صحبت و تعامل می کنن. اما با بررسی روانشناختی مشخص میشه این تبادل بالغ-بالغ نیست، بلکه کودک-والده. این روابط بازی نام دارن.

این کتاب تعداد زیادی از بازی ها رو معرفی و بررسی می کنه و براشون روش مقابله یا آنتی تز ارائه میده.

با خوندنش، میتونید با رویه تاریک و خودخواهتون آشنا بشید و بفهمید شما چیزی که خودتون فکر می کنید نیستید. دلیل خیلی از رفتار های خود و اطرافیانتون رو درک می کنید و زندگیتون بی شک یک درجه ی بزرگ ارتقا پیدا می کنه.

شدیدن توصیه میشه.

مشاهده لینک اصلی
This book is a fascinating psychological journey into the minds of everyday people (including, and probably ESPECIALLY, your own). Bernes list of psychological @[email protected] we all play with each other is fascinating, as is what you learn about yourself by analyzing which games you tend to revisit regularly.

One little warning: When you learn to recognize these games, you will be forced to eliminate at least 95% of the B.S. in your life and frequently find yourself disgusted by 100% of the B.S. in everyone elses. That being said, if youre on a quest for honest communication, this book is indispensable.

مشاهده لینک اصلی
Unconvincing pseudoscientific psychobabble.

مشاهده لینک اصلی
Basically, youre manipulating everyone and everyone you know is manipulating you!

Admittedly, this book is flawed. Because the author is primarily concerned with interpersonal games, he tends to put every possible scenario within that context. Some of his ideas are now dated, bordering on offensive. Nevertheless, I found the book to be all kinds of enlightening and tremendously useful. I recommend it under the assumption that wise readers will be able to sort the good from the bad.

مشاهده لینک اصلی
Ive read this book two times, this is the third book written by Prof. Eric Berne, which Ive read up to now, and I believe this is the best one. Its hard to explain how much ive learned from this book, I think I should read the book once more to learn some new things.
This book shows you the @[email protected] which are behind the humans relationships, it believes that a great number of humans relations are a kind of @[email protected] indeed. But at the end of the book, Prof. Eric Berne explains that the highest kind of relationship is @[email protected], and, of course, he explains how it is...

مشاهده لینک اصلی
Лесно може да се объркате и да посегнете към @Игрите, които хората играят@ с идеята, че тя изследва ролята на играта в човешката култура и какви социални нужди се изразяват чрез някои от популярните игри. Не го правете, защото ще останете разочароване. Книгата не стои чак толкова далеч от теорията за игрите, но все пак в същността си е психоанализа на типове човешко поведение, което се среща толкова често, че може да се определи като вид игра, която индивиди с определен тип проблеми прилагат, за да манипулират средата и близките си. От тази гледна точка книгата е доста интересна и дори след като се запознах с контекста й, се оказва революционна за времето си, тъй като е доста смело изследване на сенчести социални прояви, които на пръв поглед изглеждат безобидни.
Разглеждат се основно взаимоотношения и конфликти в семействата, в които на пръв поглед имаме @добър@ герой, който е подразнен и предизвикан, и @лош@ герой, който се държи като дразнител или деспот. Анализират се различни истински ситуации, с които психоаналитикът Ерик Бърн и негови колеги са се сблъсквали в практиката си. При анализа на тези ситуации шокиращо на моменти става ясно, че @жертвата@ понякога сама предизвиква @дразнителя@ и желае да бъде притискана, за да има оправдание пред себе си или пред общността да прави или да не прави определени неща, от които изпитва страх. Причините и страховете са най-различни. Социалните и вътрешните облаги, които @играчите@ на този род @игри@ извличат един от друг, са също толкова разнообразни и поради тази причина имаме цял каталог игри с почти комични наименования, но доста плашещи ефекти. Например, @Само се опитвам да ти помогна@, @Хайде вие двамата да си премерите силите@, @Алкохолик@ (като тук съвсем не става въпрос за буквален алкохолизъм, макар че и той е едно от проявленията на играта) и т.н. Класификацията и примерите са интересни. Още по-интересна и всъщност безкрайно полезна ми се стори първата глава на книгата, в която Бърн представя революционната си теория, наречена Транзакционен анализ, която разглежда ролята на трите проявления на човешкото его - Дете, Възрастен и Родител. Тези три страни на егото са много добре обяснени и ролята им в човешкото поведение ще стане ясна и на хора, които за първи път има досег с това научно поле.
Това, което не ми хареса в тази книга и заради което й давам 2 звезди, вероятно е несправедливо и субективно отношение от моя страна. Първо, тя е писана през 60-те години на миналия век и това страшно много й личи. Може би съвсем погрешно и неразбирайки докрай теорията на психоанализата намирам някои моменти в тази книга за абсолютно сексистки. Не мога да не забележа, че по-голяма част от @игрите@, които всъщност са проявления на нестабилна и неудовлетворена психика, са посочени като игри на жени. На места авторът казва, че тези игри имат и обратната, мъжка форма, но поради някаква причина той предпочита да разказва @как го играят жените@. Преглътнах факта, че още в началото на книгата, когато описва някои естествени социални игри, като събирането на групички по партита, в които се обсъждат различни теми, на жените се отделя единствено и само темата @какви дрехи си купих@ и @хайде да се оплакваме от мъжете си@. Подразних се, но си казах @това са 60-те години, предполагам, че наистина високият процент стоящи си вкъщи американски домакини с плисирани поли и топирани коси трябва да се има предвид[email protected] Обикновено в такива ситуации в произведения си давам сметка за историческия контекст, но тук твърде често спирах четенето, за да си кажа @Добре, това наистина го правят някои жени и е ужасно, но само те ли? Ако мъж играе същата игра, как да разберем, като Бърн само споменава, че е възможно, но нищо повече[email protected] Наистина ме подразни.
Другото, което леко ме депресира е цялостният мрачен тон на книгата. Давам си сметка, че това е научен труд, не роман за надеждата и силата на човешкия дух. Даже оценявам, че е много далеч от изкуствения приповдигнат тон на selfhelp книгите, които ти обещават да достигнеш вечно щастие в 10 стъпки и с правилно дишане. Но въпреки това ми се струва, че тук има известно залитане точно в обратната посока. Отново - предполагам, че е заради 60-те години.
@Игрите, които хората играят@ е изследване, в което спокойно ще откриете почти всички семейни и социални взаимоотношения като @игри@ на неудовлетворени хора, които не взимат адекватни решения, с които да подобрят живота си, а просто целят да манипулират ситуации, за да извлекат върховното удоволствие да се чувстват жертви. Самият автор на едно място казва, че за съжаление не на всички човешки същества е отредено да надмогнат това, да хармонизират трите проявления на егото си и да живеят пълноценно, без игри. Всъщност рационално погледнато съм съгласна с него, но романтичната ми страна - явно Детето в мен, се бунтува срещу подобна тежка присъда над човешкия род.
Все пак трябва да кажа, че съм много склонна да се съглася с голяма част от изводите в тази книга. Някои от игрите, които са описани, разпознах безпогрешно в ежедневието си. Това, което @Игрите, които хората играят@ може да ви покаже, макар и да ви го навре малко грубо и цинично в лицето, е че човешкото състрадание и човешката доброта трябва да бъдат разумни проявления, защото съществуват игри като @само се опитвам да ти помогна@, които всъщност имитират от една страна желание да се помогне на човек в тежко положение и желание тази помощ да бъде приета, но всичко е само думи. Действията и на двете страни всъщност показват точно обратното - детинско желание за провал, самосъжаление и тръшкане в калта. За съжаление вярвам, че това е една страна човешката природа, която обществото все още продължава да отрича и затова няма и как да пребори.

مشاهده لینک اصلی
کتاب های مرتبط با - کتاب بازی ها


 کتاب از من نخواهید لبخند بزنم
 کتاب پیک نیک کنار جاده
 کتاب تسلی بخشی های فلسفه
 کتاب خانه درختی 13 طبقه
 کتاب ملت عشق
 کتاب سقلمه